Добре дошли! Благодаря Ви, че се отбихте. Надявам се да се чувствате приятно и уютно тук, в моето място за споделяне …

Добре дошли! Благодаря Ви, че се отбихте. Надявам се да се чувствате приятно и уютно тук, в моето място за споделяне …

Милениум и Ханка

Милениум и Ханка

Баща й я нарекъл Милия. На името на главната героиня от някакъв роман – “Безкрили птици”. Отрицателна героиня. Безкрили птици. Да искаш да летиш, а не можеш. Най-напред беше Миле, краткото от Милия. После стана Миме. А след като настъпи новото хилядолетие, много често е Милениум.

Аз най-напред бях Тони. Краткото от Антоанета. Веднъж направих някакво нумерологично изчисление на името и установих, че краткото ми име няма добра вибрация. На другия ден заявих на приятелката си Милия, че вече трябва да ме нарича Ани. Голям смях. А незнайно как, в един момент станах Ханка.

Има срещи, които са предначертани. И приятелства, които задължително се случват. Като това между нас – Милениум и Ханка.

Работехме заедно. Бяхме прекрасна група от няколко колеги. Много се забавлявахме. А с Милия кръстосвахме гората, града, както и някои от околностите му, надлъж и нашир. Понякога взимахме с нас и внука й Никола. И разговаряхме. Много. На най-различни теми. И обикновено времето не ни стигаше да говорим за всичко, което желаем. И обикновено преди да се разделим, заставахме на някой ъгъл и продължавахме да говорим. Тя казваше, че като говори с мен, все едно говори със себе си. И се смеехме. Пак много. И се забавлявахме много.

Беше топъл летен ден. С Милия и  Никола бяхме тръгнали към гигантските секвои в местността “Ючбунар”, която се намира на няколко километра от града. В една горичка седнахме да си починем и толкова сме се увлекли в разговор, че на детето явно много му е доскучало и каза: “Хайде да тръгваме! Омръзна ми от бабински и лелински работи!”. Голям смях падна.

Аз смених местоработата си, тя се пенсионира и вече не можем да се виждаме често. Но говорим. По телефона. Обикновено дълго.

Понякога искаш да споделиш с приятел радост или мъка. Споделената радост е двойна радост, а споделената мъка е половин мъка. Но този приятел понякога е зает с изпълнение на битови или служебни задължения и не отговаря на обаждането ти веднага, а след няколко дни. И тогава се раждат стихове.

 

Ханка

 

Много живот с теб преживях.

Лутах се в тъмното, дирих все мрак.

От силни тревоги без теб ослепях.

Успях да събудя се, днес, все пак!

 

Кажи, че ме мислиш, аз мисля за теб,

и след карантината ми желаеш успех.

Стихове леят се, пиеса редя,

за България предсказаня да уредя.

 

Четиридесетият ден е Светлата събота.

Рано събудих се, пиша цял ден!

Краят дойде в Светлата събота

и на пиесата, и на тъмнината във мен.

 

Пак ще съм същата в нашто приятелство.

Доброто и Сетлото пак са във мен.

Всички да плуват в доброжелателство!

Повиках го Бог и Той е във мен!

 

Нека се моли човешкият рой.

Всеки да почита Богът свой!

Защото Богът живее във всяка душа!

И ти го открий тук и сега!

 

Милия

 

Изображението е копирано от тук: http://www.highviewart.com/cvetno/obich-e-kogato-3204.html



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *