Добре дошли! Благодаря Ви, че се отбихте. Надявам се да се чувствате приятно и уютно тук, в моето място за споделяне …

Добре дошли! Благодаря Ви, че се отбихте. Надявам се да се чувствате приятно и уютно тук, в моето място за споделяне …

БЛАГОВЕЦ

БЛАГОВЕЦ

БЛАГОВЕЦ ( 20-ти март, пролетно равноденствие)
БЛАГОВЕЩЕНИЕ (25-ти март)
и БЪЛГАРСКИЯТ МАЙЧИН ДЕН!

БЛАГОВЕЦ
из “Стопанката на Господ”

Автор – Розмари Де Мео

“………………. – Бабо Магде, кажи ми сега за Благовец!
– Благовец, Райно, е старият български Майчин ден. Благата вест празнуваме днеска.
– Като Благовещение ли?
– Не! Благовещение е църковен празник.
– Нали архангел Гавраил носи вестта, че Богородица ще зачене?
– Туй е християнската вест. Благата вест е къде по-стара. Първо я е донесла лястовицата по цялата земя, където пуква пролет. И туй е вестта, че земята зачева отново от слънцето. Голям празник – пролетно равноденствие. Животът почва отново. Затуй у нас е Майчин ден. Почита се земята и утробата на жената, дето ще продължи рода. Ей оня куп там виждаш ли го, в дъното на двора? – Райна не беше обърнала внимание. Сега видя, че там има наредени някакви пакети. – Туй са дарове. За жената, която продължава рода и за женската ù рожба, на 7 години.
– За Марианка ли?
– За нея. Днес е нейният ден.
– Че ние нищо не донесохме!
– Моят дар е друг, не бери грижа!
– Ти какво каза преди малко на малката? – попита Райна
– Нищо , само че днес е най-главната – ухили се Магда.
– И какво правят сами с майка си в къщата?
– Марианка знае, че днес е важен ден. Като рожден ден, че и по-важен. Баба й Неда ù е казала, че днеска ще научи първата си женска тайна. Казала ù е, че като влязат с майка си в къщата, трябва да мълчи и думичка да не проронва, за да може магията да ù се случи. На Благовец всяка къща, която има женска рожба, навършила 7 години, прави обред. Когато слънцето се вдигне най-високо, бабата поканва малката и майка ù в къщата, за да сторят тайнството. Остава отвън да ги пази и никой не може да влиза вътре и да вдига шум.
Когато двете жени влязат вътре, започват да месят хляб. В тавата влизат четири ръце – майчини и рожбени, и месят едновременно. И мълчат. И туй е първото месене на тая женска рожба – на хляба на зачатието. Когато хлябът е готов, слагат го да се пече във фурната. Докато чакат, майка и щерка се държат за ръцете. Може и да му пеят на хляба, но думи други няма. Тоз хляб става бързо, че в него няма ни мая, ни квас.
Когато е готов, майката го вади от фурната и го повива като бебе, в месали. А щерка ù ляга на миндера. Тогаз майка ù полага хляба на корема ù, а Марианка знае, че колкото повече издържи огъня му, толкоз по-лесно ще ражда след време. И ще има много дечица. Затуй стисва зъби. После дава знак на майка си, че вече хлябът я е опарил и жената го вдига. Слагат хляба на една голяма синия и чукат на вратата. – Магда отпи от лимонадата си и се отнесе нанякъде.

…Тъкмо Райна отряза от кекса и хората изведнъж наставаха от масата. Огледа се стреснато и видя, че Мариана и майка ù са излезли от къщата, а Неда седи зад тях. Хората се изсипаха в другата част на двора и се подредиха в кръг. Бяха много и се посбутаха.
В кръга пристъпи Мариана с една голяма тава и увита питка на нея. Зад нея вървеше Неда и накрая – майка ù. Срещу тях кръгът се разтвори и стори място на Магда Богданова.
Детето гореше цялото. Вдигна очи към баба си и тя ù каза нещо тихичко. Тогаз Марианка коленичи и внимателно сложи тавата на земята. Извади хляба и го положи в пръстта. Започна да го разповива. Като свали месалите, той още вдигаше пара. Взе шепа пръст и започна да мие хляба с нея. Постоя малко. Неда кротко сложи ръка на рамото ù, а тя се наведе и целуна земята. И започна да разчупва хляба на малки хапчици. Пареше ù, почиваше си и пак разчупваше.
Когато стана, целият народ в двора коленичи. Едни веднага, други по-бавно… Имаше старци. Райна понечи да помогне на един, а той тихо й рече: „ Недей, чедо! Аз пред новата жена в рода, ще коленичам сам…”
И тръгна Марианка да раздава от нейния хляб на всеки по залък. И който от рода ù получеше залък, обръщаше ръката ù и я целуваше. Стоеше Райна на колене в тоя двор и гледаше как старецът целува ръка на седемгодишно момиченце. И други имаше като него. А Марианка пристъпяше като царица сред своите и бузите ù пламтяха. Накрая излезе Магда. Застана пред детето, наведе се и нарисува нещо на челото ù
– Да си здрава и читава, Мариано! Да порастеш хубавица! Да ти е пъстър животът! Да ти е силна утробата и да ти е обич в корена български! Да ти се чува думата! Да не слиза хлябът от масата ти! Да са горди с тебе майка ти и баща ти! И да пребъдат рожбите ти и рожбите на тоя род! Нека реченото ми на Благовец, да бъде сторено! – звънна гласът на старата.
– Да бъде! – подеха хората…”

http://narichane.com/%d1%81%d1%82%d0%be%d0%bf%d0%b0%d0%bd%…/



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *