Внезапен сонет На А.   В сивата пазва на есенния ден, в делнични страсти и в безумства потопен, край сиви къщи и тихи хора вървях и чувствах как в зъбите ми скърца пясъкът на есенните ни дни. И изведнъж поглед-светкавица ме блъсна – замаян спрях. […]

На теб   Над липите плисна бавен дъжд, дори в сърцето капка ме удари. И стана тъмно сякаш отведнъж – похлупи някой в сън липите стари.   Протягам аз през тъмното ръка. Стоиш някъде там смълчана – и единствената жива светлина по алеята след теб […]

Напоследък изчезнах от кулинарния небосклон. Бях доста заета с прибирането на черешовата реколта, а освен това се занимавам с разни ремонтни дейности на вилата, има някакви неща за довършване, за да стане още по-приятно и уютно. И чакам внука си Матей да дойде на чист […]