Добре дошли! Благодаря Ви, че се отбихте. Надявам се да се чувствате приятно и уютно тук, в моето място за споделяне …

Добре дошли! Благодаря Ви, че се отбихте. Надявам се да се чувствате приятно и уютно тук, в моето място за споделяне …

Негово Величество Зелника

Негово Величество Зелника

Днес реших да посрещна децата с този специалитет, който всички много обичаме. Просто защото в София няма къде да го намерят. И да го споделя с вас, разбира се …

Кюстендилски зелник – това е специален вид тестено изделие с точени кори и плънка в средата. Точно този вид зелник се прави само в кюстендилския край.  Плънката се нарича “зеле” и обикновено представлява смес от задушени праз, зелении (лапад, коприва, спанак), сирене или извара и яйца. Плънката е винаги в средата. По отношение на корите, които се поставят около плънката, виждала съм три начина на подреждане. Свекърва ми правеше корите на руло, като за баница, и ги подреждаше около “зелето”. Майката на моята приятелка Лидка, леля Нушка, ги нагъва като хармоника, на едри плисета и ги реди една до друга, а баба ми и майка ми го правеха наложен, т. е. корите се надиплят и се налагат около плънката една вьрху друга.

Ето го моя наложен зелник:

Най-напред трябва да се приготви плънката, дори това може да се направи предишната вечер.

За плънката са необходими следните продукти:

3-4 средно големи стръка праз

2-3 шепи лапад/коприва/спанак (аз използвах замразен лапад, който пролетта бера, нарязвам и замразявам)

Сирене/извара

2-3 яйца

Олио

Празът се запържва, като се посолява в началото на пърженето. Когато е готов, се добавят зелениите, запържват се докато се свият, добавя се натрошеното сирене/изварата и накрая се чукват яйцата. Всичко се разбърква хубаво и се доизпържва до готовност. Оставя се да изстине.

Тестото за зелника се приготвя по същия начин, както това за баницата. Тук няма да го преповтарям, има го описано в рецептите за двете баници, публикувани в този блог.

След като тестото е омесено хубаво, до гладкост, се разделя на 14 сравнително еднакви по големина топчета, плюс две по-малки.  14-те топчета се разплескват и се слепват по две по начина, описан в рецептите за баниците. Така се получават 7 питки, готови за разточване, и 2 по-малки топчета. Тестото може да се раздели направо на 7 по-големи топчета и 2 по-малки, които се разточват, след като са отпочинали и са да се отпуснали.  Обикновено се препоръчва една от корите, тази, която ще се постави на дъното на тавата, да бъде по-голяма, но аз от опит знам, че това не е необходимо, тъй като става прекалено голяма и не може при завиването на зелника да се надипли хубаво.

Преди да се пристъпи към разточване на корите, е необходимо да се подготви място, върху което ще се поставят вече разточените кори леко да изпръхнат. Това може да бъде кухненския плот, маса, столове, а ако нямате подходящо такова място, може дори да ги поставите върху диван или легло, предварително покрити с чист чаршаф или покривка, които се използват само за тази цел.

Пристъпва се към точене на корите. Необходимо е да разполагате с тънка и дълга точилка. Всяка кора се разточва вьзможно най-тьнко,, като при разточването се наръсва с фино царевично брашно, предварително пресято, смесено с нишесте или с брашно.

След като разточите кората, хващате я леко за краищата, повдигате я леко, за да може да се вкара въздух под нея, и да се получи това надипляне. След това с двете шепи я пренасяте върху мястото, което предварително сте подготвили. Подреждате й диплите по-равномерно  и я оставяте  подредена по този начин да почива.

Шест от корите се разточват и по сьщия  начин се оставят да изпръхнат.

Време е да се подготви тавата, в която ще се нарежда зелника. Разтопява се масло плюс малко олио и тавата с помощта на четка се намаслява.

Накрая се разточва последната кора и с помощта на точилката се поставя върху намаслената тава, като краищата й са извън тавата. Поръсва се с мазнина, която с помощта на четка може да се разнесе на по-равномерен тънък слой.

Пристъпва се към подреждане на останалите кори.

Взима се първата разточена кора, разгъва се, наръсва се с мазнина, която аз разнасям с помощта на четка, надипля се и се поставя в тавата по начина, показан на снимката. По желание върху корите може да се сложи и натрошено сирене.

С останалите кори се процедира по същия начин.

Ако помещението е много топло, има опасност първите разточени кори да изсъхнат прекомерно и при подреждането да се разтрошат. Затова, ако се наложи, голямата кора се разточва и подреждането на зелника започва преди да са разточени всички кори.

Когато 6-те кори са подредени в тавата, се разточва едно от малките топчета и се поставя в средата като купичка, в която ще се постави плънката, и се поръсва с мазнина.

Слага се плънката.

След като зелникът е подреден по този начин, се завива с долната кора, която се надипля.

И последно, разточва се второто малко топче и с кората се покрива плънката. Тази кора трябва да бъде малко по-голяма, за да може също да се надипли, моята се оказа малка.

Вече готовият зелник се наръсва отгоре с мазнина, която се разнася с помощта на четка, и се слага да се пече в предварително загрята фурна на 180-200 º С.  След като се извади от фурната, се напрьсква с вода и се завива, за да омекне.

Да ви призная, малко го препекох моя зелник, докато от желание по-бързо да го споделя, прехвърлях снимките на компютъра.

Е, това не го прави по-малко вкусен.

Всички вече са на масата и чакат нетьрпеливо, та няма много време за снимки.

 

Изглежда сложно, но повярвайте ми, не е. След като веднъж го направите, ще чакате с нетърпение да се появи повод, за да го направите пак.

Ако желаете да бъде по-голям, просто замесете доза и половина тесто и направете вместо 7,  9-10 кори.

Голям труд положих, за да го споделя  :),  така че, опитайте, заслужава си !

 

 

 

 

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *